1. Многоаспектността на явлението право.
Правото може и трябва да бъде разглеждано като многоаспектно, като многопластово, като многостранно социално явление. В него може и трябва да се разграничават няколко битиета, няколко пласта, няколко нива, няколко основни съставни части.
 
Правото може и трябва да бъде разглеждано като:

а) като съвкупност от социални норми – нормативно битие;
б) като съвкупност от правоотношения – социологическо битие;
в) като съвкупност от правни емоции и преживявания – психологическо битие;
г) като съвкупност от правни идеи, принципи, постулати – идейно (духовно) битие;
д) като съвкупност от правни институции, създаващи и прилагащи правото – институционално битие;
е) като съвкупност от правни нормативни, правоприложни и реализационни актове – практическо битие.

Най-важната и най-често срещано разглеждане на правото е като съвкупност от социални норми, като общосоциален нормативен регулатор.
Когато става дума за възникване на правото следва да се уточни за кое от битиетата (нивата, пластовете) на правото ще става дума. Защото причините и факторите за възникване и развитие на различните битиета на правото са различни.
Най-често когато се разглежда възникването на правото се има в предвид, че под “право” в случая ще се разбира съвкупността от създадените от държавата правни норми.

2. Доправно регулиране на социалните отношения.
В началото на човешката цивилизация социалното регулиране е било синкретично, неразчленено. Постепенно се появява неговото диференциране на от една страна на общо и индивидуално, и от друга на разделяне на общото социално регулиране на регулиране чрез обичайни норми, чрез морални норми, чрез религиозни норми, чрез правни норми и пр. Типичен пример за недиференцирани социални норми са нормите Табу.

3. Теории за възникването на правото.
Основните теории за възникването на правото в правопознанието са:
а) договорна – според нея правните норми са резултат от съглашение между хората, от договорно установяване на определени правила за поведение за общозадължителни. Тази теория е модерна през Възраждането и Новото време и цели да легитимира общозадължителността на правото чрез общата народна воля и народния суверенитет;
б) божествена – според нея правото е резултат, следствие от божията воля. Тази теория е от дълбока древност като нейното най-голямо развитие има в трудовете на св. Августин и св. Тома Аквински. Тя легитимира общозадължителността на правото чрез авторитета на бога.
в) насилническа – според нея правото е изключително средство за принуда, за едностранно налагане на волята на по-силния икономически и физически социален субект. Тази теория не държи сметка за общосоциалната същност, функции и роля на правото;
г) историческа – според нея правото е спонтанно социално явление, подобно на езика, изразяващо духа на народа. То е еманация на неговата воля за саморегулиране. Тази теория преувеличава ролята на правните обичаи като източник на правото. Тя правилно отчита естественоисторическия и конкретноисторическия характер на правото, но не обръща внимание на действителните фактори за създаването и развитието на правото;
д) икономическа – тя разглежда правото изключително като продукт на икономическата необходимост, като следствие от размяната, като средство за защита на собствеността, като не отчита другите, неикономически функции на правото.
e) естествоправна – правото се разглежда като следствие от някакви вечни и неизменни правила за поведение, съществуващи извън него, извън човешкото общество, извън волята и съзнанието на хората. Тази теория не отчита естественоисторическия и конкретноисторически характер на правото;
з) езикова (херменевтична) – правото се разглежда като съвкупност от понятия. Реалното явление при нея се подменя с понятието за него. Изследва се развитието на понятията за право, а не развитието на самото право.

4. Предпоставки за възникване на правото:
а) институционални (възникване на държавата);
б) икономически (разделение на труда, размяната, стоково-паричните отношения, частната собственост);
в) социални (социално разслоение, класи);
г) духовни (теоретични, идеологически, възникване на идеята за право, т. е. за това, че хората могат сами да създават по рационален начин правила за поведение).

5. Съвременен възглед за възникване на правото:
Правото, разбирано като позитивно право, като съвкупност от създавани и обезпечени от държавата общозадължителни правила за поведение, възниква с първите държави, което според официалната съвременна историческа наука е станало някъде преди около 5-6 хиляди години в древен Египет и в древна Месопотамия. Възникването на правото е неотделимо от възникването на държавата. Това е единен двустранен процес. Държавата по дефиниция е властно и правно организирана етносоциална общност. Тази общност възниква на базата на създаваните, утвърждавани и защитавани от държавата общи правила за поведение, т. е. на база на правов ред, на основата на правните норми. Държавата предполага правов ред. Правовият ред на свой ред предполага държава.
Правото не възниква с човешкото общество, а много след това, едва тогава, когато възникват държавите. Правото не възниква със закона (в широкия смисъл на тази дума, като синоним на нормативния акт). Нормативният акт е само един, при това третия и исторически последен по време източник на правото. Затова законите възникват след правото.
Първото материално битие, първият източник на правото, първото хранилище на правните норми, са правните обичаи, т. е. обичаите, санкционирани (одобрени, защитавани, признавани) от държавата.